Стресът като „алармена система” или идеалният мотив за промяна

Все по-често оправданието за всичко негативно в живота ни е стресът.

Медицинските определения за него са много, но нека видим

Кратка историческа справка:

Първият, който описва реакцията на организма на стрес, в началото на 20-ти век, е психологът  Уолтър Кенън от Харвард Медикал Скул.

Той нарича тази реакция – “Борба или бягство”, защото пред каквото и препятствие да се окажем тялото ни се готви или за борба или да бяга. Елементарният пример, който Кенън дава е:  ако в тъмното внезапно пред нас застане човек – реакцията ни е или да се бием с него или да избягаме.

Началото на научните изследвания на стреса се свързва с името на канадския учен от австро-унгарски произход Ханс Селие, в началото на 30-те години на XX век.  Наричат го „бащата на стреса“. През 1956г. Селие публикува книгата “Стресът в живота”, в която дава определение на стреса като “ неспецифична (физиологична) реакция на организма на всякакви изисквания, предявени към него”.

Пак според Селие обаче „стресът е вкусът на живота…….може да се избегне само, ако човек не прави нищо”.

Бушонът

Днес със стрес свързваме предимно всичко лошо, което ни се случва. Предимно, защото стресът и адреналинът, който го предизвиква, са в основата на естествените ни реакции – и положителни, и отрицателни.

„Стресът не е нещо, което трябва да се избягва. Той и не може да бъде избегнат. Пълната липса на стрес означава смърт”, твърди Селие.

Косата ни пада от стрес, пълнеем от стрес, зъбите ни болят от стрес, всички заболявания се обясняват на „нервна почва” – разбирай „стрес”. Разбира се, че има истина в това, но връзката със стреса, всъщност, е отговорът на имунната ни система на външните въздействия и емоционалните ни напрежения.

Факт е, че стресът руши имунната ни система и тя става все по-неспособна да реагира и да се съпротивлява, а с това и да ни защитава. При свръх стрес основната борба на организма ни (имунната система) е да бъдем запазени живи, а защитата на различни органи и системи в тялото ни изключва. Нещо като бушоните при токов удар.

Това, разбира се, води след себе си омагьосания кръг от различни здравословни проблеми.

Опасният дистрес

Никой в света, до този момент, не е открил универсалното „копче” за справяне със стреса.
Ако погледнем внимателно ще видим, че, всъщност, самите ние, като добри електротехници установяваме „оттечките на ток” и си ги изолираме, доколкото можем.

 

Например – спираме да се ядосваме, че автобусите за работа закъсняват, свикваме с киселото настроение на шефа, приемаме, че не можем  да имаме всичко сега и веднага, прекратяваме приятелства и продължаваме напред.

Така успяваме да закрепим своя вътрешен баланс и да се опитваме да постигаме равновесие в живота. В зависимост от емоционалната ни същност това, на различните хора, се отдава в различна степен.

От тук идва и другата разлика при приемането и реагирането на внезапен стрес, към който нямаме изграден имунитет и навик – смърт на близък човек, съкращаване от работа, болест и внезапни разходи, катастрофа.

Натрупването и несправянето с постоянния стрес води до т.нар. дистрес.
Продължителният дистрес  е този, който ни вади от „релсите”. Паник-атаките са най-честата ни реакция при критични състояния.

Накъде?

Има много добри практики, които могат да ни помогнат да се възстановяваме от стреса и дистреса. За радост, днес, говоренето и информацията по този въпрос са в голяма степен част от решаването на проблема. Важното е да бъдем отворени и да се интересуваме.

• Спорт, йога, духовни практики
• Хоби и пътуване
• Билки, съвременни лекарства и психотерапия
• Музика, книги и изкуство

Всички те обаче са начини за възстановяване.

Редица учени и изследователи твърдят, че психологическите ни способности за реагиране и отработване на стреса имат своите корени в детството ни. Затова все повече са съветите за възпитанието на децата ни в правилното приемане и разбиране на живота.

• Спокойната семейна среда
• Търпението ни да обясняваме всичко, което ни питат децата
• Навиците, които им създаваме
• Заниманията им с изкуство, спорт и развиване на талантите, които носят
• Възпитанието в състрадателност и участие в благотворителни инициативи

Безспорни са фактите, че децата в семействата на вярващи са подготвени много повече по темите за смъртта, взаимоотношенията между хората, за съпричастността.

Изключително важното качество „търпение” също има своите корени в детството.

Учителят Петър Дънов ни казва, че „сме дошли на този свят да научим урока на търпението”.

Ако детето израства в семейство на спокойни родители, с уважение по между им и към него, то със сигурност ще пренесе тази атмосфера и в своя живот с хората. Обратно, ако живее сред ругатни, обиди и побоища – няма как да очакваме, че то ще има друго отношение към света около него.

Доказателствата за това са всеки ден около нас, нали?

Изходът

От психологическа гледна точка най-малко податливи на стрес ще бъдем само тогава, когато успеем да форматираме своя живот по определени правила. Те ще бъдат нашата опорна точка. Нещо като патерица или парапет, които да ни подпомагат.

Няма друг начин.

В днешния забързан свят, преливащ от тонове информация, сме като в океан. Трябва да имаме своя плавателен съд, за да можем да оцелеем. Ние да решаваме кога ще излезем в открито море и кога ще пуснем котва, за да отмине бурята.

Трябва да имаме своите времеви хоризонти и да ги следваме. Няма как да вървим без посока.

Но за всичко това ще ни трябва прословутото търпение.

Представяте ли си, ако можехме да превръщаме стреса, особено ежедневния, в енергия? Всичко около нас щеше да свети 🙂

Но можем да се опитаме да го превърнем в онзи двигател, който да ни самоусъвършенства чрез уроците в живота.

• Всеки стрес ни носи някаква поука
• След всяка стресова ситуация разбираме, че притежаваме достатъчно сила и възможности да се справяме
• Научаваме, че трябва да спрем да се страхуваме, че ще ни се „случи” нещо страшно – каквото има да става то става, а от нас се иска да реагираме адекватно и с минимални поражения върху психиката ни

И нещо практично

• Спете достатъчно. Тялото има нужда от покой. И непременно ще ви се отблагодари
• Ако нямате конкретно хоби опитвайте – гледайте цветя, събирайте чаши, гответе, четете, учете . И не забравяйте да споделяте новата си страст. Ако на приятелите ви им е скучно – има толкова форуми в интернет за различни дейности.
• Не се страхувайте да напуснете работа, ако стресът ви идна от там. Работа има достатъчно, а и в този забързан свят стоенето на едно място убива. Да, изисква се смелост и много вяра в себе си. Намерете я.
• Пътувайте. Това ще промени и хоризонта ви, и начина ви на мислене и начина, по който възприемате себе си
• Запознавайте се с нови хора. Никога не знаем кого и защо ни е пратил Бог около нас
• Научете се да обичате себе си. Всички хора, които вие харесвате, първо са усвоили това
• Спортувайте! Оправданието – „нямам време” не работи, повярвайте ни
• И накрая – разведете се, ако нещата не вървят. Няма незаменими хора. Живейте своя живот, а не живота на съпруга/та ви. И не забравяйте – децата порастват много бързо!

 

Има един много добър съвет – „Когато тръгваш да се ядосваш за нещо винаги си задавай въпроса:
                                   Какво значение за живота ми ще има това след 5 години?”

 

Автор: Алина Хандан

Снимки: Интернет