Паник – атаките като сигнал за задължителна промяна в живота ни!

Специалистите определят паник-атаките (ПА) като новата „ модерна болест”. Преживелите симптомите на това състояние никога не ги забравят.

Или, по-точно е да се каже, – не забравят страха от атаката.

Паническите атаки ни връхлитат внезапно. Изтръпване на крайници, задушаване, размазано виждане, изпотяване, разтреперване, гадене,  колабиране. При всеки силата на симптомите е различна. Но задължително първата мисъл, която ни спохожда е – инфаркт или инсулт.

Следва посещение в Бърза помощ. След това личен лекар, изследвания при различни специалисти и обикновено завършваме с диагнозата – здрав сте. Всички показатели са в нормата.

 

Да, но паник – атаките се появяват отново. Завъртаме се в нов цикъл на изследвания. Нови лекари. Нови лекарства. И страх. Неистов страх, че това ще се повтори.

• Ами, ако стане на работа?
• Ако колегите ми разберат?
•  Ако стане по време на делова среща?
• Ако припадна на улицата?

Започваме да се затваряме в себе си. Опитваме се да крием от близките си. От ден на ден от усмихнати и слънчеви  се превръщаме в подтиснати и нещастни хора.

Добре е, че информация за това състояние вече се намира в изобилие в интернет. Форуми, групи в социалните мрежи, блогове, книги.

Преди 20 години моя позната страдаше от същите тези симптоми, но тогава никой не ги наричаше паник-атаки. Тя живееше със страха, че има психично заболяване и че ще полудее. Страхуваше се да отиде на психиатър, първо, защото беше публична личност, второ, защото в същото време осъзнаваше, че си е съвсем нормална, а беше чувала, че психиатрите изписват тежки лекарства, които те влошават още повече.

Но, тази моя позната, през годините се промени. Може би точната дума е – трансформира.

Тя опитваше да подрежда живота си така, че да минимализира рисковете да получи ПА. Заради тези си страхове тя с години не минаваше през площада на града, защото имаше усещането, че ще припадне. Същото беше и с ходенето до магазина, на работа, на срещи. В чантата й винаги имаше едни розови хапчета, които тя пиеше и „за всеки случай”.

Тогава срещна изключителен невролог, която я хвана за ръката и я изведе, чрез лекарства и нещо като психотерапия. Беше й казала, че може да й звъни по всяко време на денонощието, ако не се чувства добре. Това, в интерес на истината, работеше страхотно. Моята позната беше започнала да бъде спокойна, че има на кого да разчита. В интерес на истината на докторката е звъняла не повече от 4-5 пъти. Достатъчно й беше, че знае,че може да го направи по всяко време. След около година лечение, с  минимални дози, които се оказа, че са имали повече плацебо ефект тя стъпи на краката си и продължи напред.

Да, с епизодични  паник-атаки, които превъзмогваше бързо.

За това, че случващото й се е паник-атака разбра в последните години, когато отново изпадна в поредица от кризи, след години ремисия.

Този път без да чака потърси добър психиатър и се довери на лечението му. Това, разбира се, даде резултат.

Преди да напиша този текст й се обадих, за да ми каже каква, според нея, е основната причина за тези състояния и какво е разбрала за себе си след толкова години лутане в света на „атаките”.

Приближаваща вече 50-те, тя е категорична, че, за да можем да се измъкнем от омагьосания кръг на атаките, трябва да осъзнаем няколко много прости неща:

Не бъдете перфектни. Това е невъзможно.

Според нея, на първо място, трябва да се освободим от чувството за вина, че не сме идеалните и не сме тези, които много искаме да покажем на хората, че сме! Тя казва, че хората с паник-атаки  искат да бъдат нереално перфектни. Това обаче ги вкарва в някакъв измислен свят. И от критични към себе си се превръщат в супер изискващи от хората около себе си. Започват да смятат, че са неразбрани и неоценени. Чувството, че каквото  и да правим то не се приема от близки, колеги и приятели по начина, който очакваме, ни вкарва в спиралата на мисли и притеснения и рано или късно това вътрешно напрежение избухва.

Паник-атаките са нашето изкрещяване.

Търсете помощ още при първите симптоми.

Страхът, че ще пием хапчета за „луди” и затова не отивам при психиатър е огромна грешка! Друг е въпросът, че изборът му трябва да го направим сами, а сега информация има много и не може да е проблем. Според моята позната, колкото по навреме потърсим точната помощ толкова по-голяма е вероятността да успеем да преодолеем последващата паник-атаките тревожност. Рецидивите идват точно от тревожността, от страха, от несигурността.

Спрете да се страхувате да казвате мнението си на висок глас

Напрежението, което излиза от нас при всяка паник-атака е от недоизказани и премълчани мисли. Държим ги и ги въртим в главата си, като в тенджера под налягане. Не сте ли забелязали, че спокойните и уравновесени хора не се притесняват да изразяват позиции, да ги защитават, дори да ги променят в хода на дискусии, но ги изричат? В това трябва да възпитавате и децата си, защото иначе ги обричате да се озоват във вашето състояние. Тук обаче идва и естественото задължение да четем, да искаме да сме осведомени, да търсим информация за всичко. Само така можем да изградим мненията и позициите си, които да можем да артикулираме.

Научете се да цените себе си и намерете своята антистрес терапия.

Невроложката на моята позната й беше обяснила, че нервното напрежение е като пружина – колкото време я натискаш толкова време й трябва, за да се възстанови в първоначалното положение. С времето обаче се появява т.нар. „умора на материала” и възстановяването е невъзможно до крайно състояние. Какво означава това – че няма как, ако сме били под напрежение цяла седмица, например, да искаме то да изчезне за няколко часа. Спортуването, хобитата, приятелите са най-ценните ни начини за противодействие на стреса. И разбира се – сънят. Незаменим е. Просто – четете, пишете, рисувайте, пейте, правете всичко, което искате!

Не вярвайте на суеверия и метафизични обяснения

Когато човек е потиснат и изпълнен със страхове се хваща като удавник за сламка за всяко нещо с етикета „чудо”. Търсим решенията в мистериите. Лутаме се по врачки и „бабини” рецепти. И обикновено затъваме все по-надолу. Търсим фантасмагорични обяснения и за най-елементарните неща. А през това време животът си тече покрай нас. Конкретно за паник-атаките – няма да открием нищо повече от това, което вече е описано в учебниците по медицина и психиатрия. В организма ни всичко е химия. Адреналинът, който е главният виновник за физическите симптоми – схващане, задушаване, изтръпване е част от химичните реакции в организма. Серотонинът, от чието ниво зависи усещането ни за щастие, също е химия. Задачата на съвременните антидепресанти е именно повишаване на нивото му в организма ни. Разбира се, че има още стотици процеси, които протичат и нарушаването на които води до дисбаланс. А предразсъдъците по отношение на съвременното психиатрично лечение ни отдалечава, понякога фатално, от бързото и без последствия излекуване.

Лекарствата по рецепти на приятели и от форуми не са за вас

Самолекуването на състоянията довели до паник-атаки не води до добър резултат и със сигурност ни вкарва в пътя на дългото лутане.

Не се притеснявайте да споделяте за своето състояние

Не се страхувайте да обясните на семейството си, на приятелите си, на колегите си за проблема, който имате. Само така ще намерите подкрепа, а не надсмиване. Паник-атаките се случват на все повече хора в забързания свят, в който живеем, и подкрепата в битката за преодоляването им е изключително ценна.

Разделете се с хората, които ви карат да се чувствате зле

Но как? Много просто – в един момент трябва да изберете дали ще цените себе си или ще подчините живота си на страданията, които ви причиняват хората около вас. Това важи за семейството, за работата, за приятелите. Не очаквайте другите да се променят заради вас. Вие трябва да се промените заради себе си. И още нещо много важно – научете се да обичате себе си. Това не е егоизъм. Само човек, който цени своя живот може да цени и светът, който го заобикаля.

И накрая – със сигурност паник-атаките са нашата спирачка и сигнал, че трябва да променим живота си. Те не са болест и от тях не се умира. Просто започнете да слушате себе си! Всички отговори са във вас и около вас.

Бъдете смели и не се страхувайте да вземете живота си във ваши ръце!
Върнете се в живота си по най-бързия начин.
Автор: Алина Хандан