Шест известни жени-учени, които промениха света

жени - учени

Международен ден на жените и момичетата в науката

През декември 2015 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция А/70/474, с която обявява датата 11 февруари за Международен ден на жените и момичетата в науката.

Той е част от Програмата за устойчиво развитие `2030, в която се посочва, че силата на науката е двигател за съхранение на човешките права и достойнства и води до намаляване на бедността и опазване на планетата.

Международният ден има за цел да насочи общественото внимание към проблема с дискриминацията на жените и момичетата в образованието и професионалното им развитие в науката. Цели се насърчаване на момичетата и жените в сферата на образованието и науката, както и признание на научните им постижения.

От началото на XXI век международната общност е направила множество усилия за насърчаване на жените и постигане на равенство между половете. Според доклад на ЮНЕСКО от 2015 г. едва 28% от изследователите в световен мащаб са жени. Освен това те имат по-ограничен достъп до заемане на ръководни позиции и финансиране.

Въпреки че все повече жени започват научна кариера, само един от всеки трима изследователи в ЕС е жена.

Шест известни жени-учени, които промениха света

# 1 Хипатия от Александрия – ( 370 – 415)

Хипатия Александрийска е древногръцка математичка, философ и учен от Александрия.

Тя е смятана за първата жена с големи заслуги към физиката, математиката, философията и астрономията. Историческите и научни изследвания говорят, че тя е направила революция в геометрията и най-вече с идеите си за коничните сечения.

В нейния най-известен труд „За конусите на Аполоний“ се описва разделянето на конусите на различни части чрез равнина. Тази концепция доразвива идеята за хиперболите, параболите и елипсите.

Хипатия е била и прочут лектор и е имала много студенти в Александрийския университет, където дори била и декан. Била част от Атинската философска школа.

Заедно със свой ученик създали астролабът (уред за измерване позициите на слънцето и звездите). И не само. Хипатия изобретила още хидрометър за измерване на плътността на течности и хидроскоп за наблюдение на потопени във вода обекти.

жени-учени

Хипатия била красива и желана жена. Но въпреки предложенията за брак, тя е предпочитала да не се обвързва. Вместо с женски дрехи се обличала с тогите на учените и философите.

В „История на процесите срещу вещици“ на немските автори Солдан и Хепе, издадена през 1843 г., Хипатия е описана като първата наказана от християните „вещица“.

Обвинили я в магьосничество заради научните й занимания и познанията й по математика. Непримиримостта на Църквата към образованата жена, около която се събирала интелигенцията в Александрия и която имала голямо влияние върху тях, която преподавала езически и антихристиянски науки като философия, математика и астрономия, довела до трагичната й смърт.

Твърди се, че през март 415 година множество фанатични християни причакали Хипатия пред дома й. Завлекли я в църквата, разкъсали дрехите й и я убили с парчета от счупени глинени съдове. Разчленили мъртвото й тяло и го изгорили на клада. Според други хроникьори Хипатия е била одрана жива с парчета от миди пред олтара в църквата, била е изгорена жива или е била влачена по улиците на града, докато не е умряла.

# 2 Ада Байрон – (10. 12. 1815 –  27. 11. 1852)

Ада Байрон е английска математичка, единственото законно дете на поета Лорд Байрон. В днешно време е известна просто като Ада Лъвлейс.

Тя е първият компютърен специалист и компютърен програмист, който дори има компютърен език на нейно име -„Ада“.

Става известна с превода си на научна статия „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ за машина, наподобяваща компютър, към който тя добавя свои бележки. Днес тя се смята за първия програмист в историята, след като написва алгоритъм за намиране на числата на Бернули в такава форма, че да бъде разчетена от машината (т.е. компютърна програма).

За разлика от мнозина, включително и самият Бабидж, които отбелязват само полезността на машината за математически изчисления, Ада Лъвлейс успява да прозре отвъд това и да предугади потенциала на компютрите.

Ада Лъвлейс е родена в Лондон. Тя е единственото законно дете на знаменития поет романтик лорд Джордж Байрон, но бракът между него и майка и Ан Изабела Милбанк продължава само около година. Родителите на Ада се разделят едва месец след раждането и. Малко след това Лорд Байрон напуска Англия завинаги и тъй като през 1824 г. умира в Гърция, Ада така и никога не се среща с баща си.

Другата значима концепция, която Ада развива в „Бележките“, повдига най-увлекателната и до наши дни метафизична тема, свързана с компютрите – тази за изкуствения интелект: могат ли машините да мислят? Ада счита, че не могат. Машина като тази на Бабидж би могла да изпълнява команди, но не е в състояние да ражда собствени идеи и намерения.

През 1843 преводът и „Бележките“ излизат в „Сайънтифик мемоарс“. За съжаление обаче публикацията се оказва безплодна. Ада Лъвлейс така и не бива приета сериозно в научните и литературни кръгове, а Бабидж не получава финансиране за машините си. Те никога не се осъществяват и той умира в нищета. Колкото до лейди Лъвлейс, тя не публикува друга научна статия. Вместо това постепенно пропада и развива зависимост към хазарта и наркотиците. През последната година на живота си води мъчителна битка с тумор на матката. Умира през 1852 на 36.

# 3 Рейчъл Карсън- (27. 05. 1907 – 14. 04. 1964)

Рейчъл Карсън е американски морски биолог и защитник на околната среда.

Рейчъл Карсън

Родена е в Пенсилвания през 1907 г. Първоначално работи като морски биолог, докато не става автор на научни материали по биология след 1950 г. Книгата й „Тиха пролет” и други нейни текстове допринасят за организирането и напредъка на глобалното екологично движение.

„Тиха пролет” води до национална забрана за използване на пестицида DDT в Америка – химикал, вредящ на естествената среда на растенията и животните. Забраната среща яростна опозиция от страна на американските компании от химическата индустрия. След като Карсън написва книгата, в САЩ се създава Американската агенция за защита на околната среда.

Други известни трудове на американския биолог са „Краят на морето” и „Морето около нас”, с който печели Американската награда за национална книга.

Карсън умира от сърдечен удар след продължително лечение от рак на гърдата през 1964 г. в Мериленд, когато е на 56-годишна възраст.

# 4 Шърли Ан Джаксън – (05. 08. 1946 Г.)

Шърли Ан Джаксън е първата афро-американка, която печели докторска степен от Масачузетския технологичен институт по ядрена физика.

През 2005 год. Time Magazine я определя  като „може би най-добрият модел за жените в науката „. Джаксън има забележителна  преподавателска кариера и в момента изследва физиката на елементарните частици.

Тя е 18-тият президент на Rensselaer Polytechnic Institute и е бивш ръководител на Комисията за ядрено регулиране на САЩ.

Когато била на 4 години Шърли Ан Джаксън казала на майка си, че един ден тя ще се нарича „Шърли Великата“ и изглежда, че прогнозата й се сбъдва.

Тя е един от най-уважаваните учени и пример за насърчаване жените, най-вече цветнокожите, да се интересуват от наука, технология и математика.

През пролетта на 2007 г. на Шърли Ан Джаксън бе присъдена наградата „Ванивар Буш“ за „постижения в областта на научните изследвания, образование и принос към обществения ред“.

# 5 Джейн Гудол – (3 април 1934 г.)

Джейн Гудол е английска приматоложка, антроположка и етоложка. Тя е известна най-вече с 45-годишната си изследователска практика над социалния и семейния живот на шимпанзетата, и като директор на Института „Джейн Гудол“ в Националния парк „Гомбе Стрийм“ в Танзания.

жени-учени

Джейн Гудол е родена през 1934 година в Лондон, Англия. Като малка мечтае да изучава живата природа в Африка и това нейно желание не угасва никога.

През 1957 година със спестяванията си от почасовата работа като сервитьорка тя отпътува за Кения. Там се свързва с известния антрополог Луис Лики и споделя с него, че иска да работи в Африка. Лики я назначава като секретарка.

Джейн Гудол няма нужното образование, но Луис Лики решава да и помогне да осъществи мечтата си. През 1960 година той я финансира да започне изследователска програма в Гомбе, Танганайка и оттогава тя се установява там. През 1960-те години повечето приматолози изучават животни в плен в зоологическите градини.

Целта на Гудол е друга — да спечели доверието на шимпанзетата и да ги изучава отблизо в естествената им среда. Постепенно това наистина се случва: тетрадките на Джейн са изпълнени с описания отблизо на шимпанзета, на техните емоции, характери и интелигентност. В тази дейност тя посвещава 35 години от живота си — от 1960 до 1995 година.

Тя започва дългогодишното си изследване сама в джунглите на Източна Африка и постепенно създава един от първите центрове за изследване на примати в естествени условия. Нейните наблюдения и наблюденията на колегите и хвърлят съвсем нова светлина върху поведението на шимпанзетата в природата и по този начин дават нови данни за произхода на човека.

Гудол е сред първите, обявили се за опазване на шимпанзетата и се бори за по-добрите им условия на живот в плен. През 1977 година тя основава Института за изследване, изучаване и опазване на дивата природа „Джейн Гудол“, САЩ. В края на 1990-те години институтът вече има клонове във Великобритания, Канада и Танзания. През 1991 г. Гудол открива международна младежка програма за опазване на околната среда „R&S“.

# 6 Елизабет Блекуел  – (03. 02. 1821 Г. – 31. 05. 1910)

Елизабет Блекуел  е британско-американска лекарка, смятана за първата съвременна жена-лекар в Съединените щати и Великобритания. Тя е първата жена-учен, която получава медицинска диплома в САЩ и първата жена в медицинския регистър на Великобритания.

жени-учени

Родена е на 3 февруари 1821 година в Бристол, Великобритания, в семейството на собственик на захарна рафинерия. От малка получава добро образование. През 1832 семейството се премества в Ню Йорк, през 1835 – в Джърси Сити, а през 1838 – в Синсинати. Малко по-късно бащата умира и Елизабет и две от сестрите ѝ започват да работят като учителки, за да издържат семейството. През следващите години Елизабет Блекуел започва да се самообразова като чете медицинска литература и през 1847 успява да постъпи в колежа в Дженива.

Завършва на 23 януари 1849, като става първата жена с медицинска диплома в Съединените щати.

През 1849 Блекуел заминава за Англия, а оттам за Париж, където постъпва в курс за акушерки. Там получава инфекция на едното око, което ослепява. През 1850 се връща в Лондон и работи известно време в болница, а през 1851 заминава за Ню Йорк. Там не успява да постъпи на работа в никоя болница и започва частна практика, а през 1853 основава малък диспансер, преобразуван през 1857 в Нюйоркска амбулатория за бедни жени и деца. През 1858 – 1859 прави обиколка във Великобритания, като изнася лекции и става първата жена, включена в Британския медицински регистър. През 1868 основава Женски медицински колеж към Нюйоркската амбулатория, който функционира до 1899.

През 1869 Елизабет Блекуел окончателно се премества в Англия, където установява успешна частна практика и преподава гинекология в Лондонското медицинско училище за жени. Оттегля се от преподавателското място през 1907.

Умира на 31 май 1910 година в Хейстингс на 89-годишна възраст.

 

 

Намерете ни:

Be the first to comment

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.