Как журналистът Милена стана ангел за бездомника Иван

журналист, ангел, Милена Илиева - Момчилова

В „Интервю с меню“ днес ви представям Милена Илиева – Момчилова.

Тя също не е от дежурните „модели“ от страниците на светските вестници. Но, както вече знаете, точно това е идеята на „Дневно меню“ – да ви срещаме с истински и вдъхновяващи хора и мисълта, че те са около нас да ни прави по-усмихнати и мотивирани.

С Милена се срещнахме в нюзрума на една от големите телевизии преди 7 години. Висока, елегантна, спокойна и уравновесена. Изключително позитивна и добронамерена. Работехме една до друга. Тя е от доказателствата, че в „тази“ професия може да има и приятелство неподвластно на времето и мястото.

После професионалните пътища ни се разделиха, но остана онова чудесно приятелство, което не изисква всекидневно чуване и виждане, за да вирее.

журналист, ангел, Милена Илиева - Момчилова

Преди две години и половина Милена срещна Иван.
А както по-късно ще разбере, бездомникът Иван е срещнал своя земен ангел.

– Разкажи ни историята на Иван. Как се вписа тя като история в твоя живот?
Иван се появи на пазарчето в Младост 1 в края на юли 2014-та. Не му обръщах внимание, защото изглеждаше добре – облечен и чист. С времето започна да пуска брада. Не знаех, че живее на пазара – буквално. Мислех, че е един от монасите, които продават собствена продукция. Един ден, през 2015-та, в най-голямата юлска жега, дъщеря ми Стефани се прибра разтревожена и ми разказа, че Иван е бездомен и спи между масите. Помоли ме да му намерим летни дрехи, защото стои на слънцето облечен в зимно яке и ботуши.

журналист, ангел, Милена Илиева - Момчилова

И започна битката с институциите, за да не умре Иван.

Като журналист, първото, което можех да направя е да потърся съдействие от колегите в медиите, за да разгласим случая и да накараме институциите да се задействат. Направих няколко репортажа за предаването, на което бях продуцент, но всичко звучеше като глас в пустиня.

Колегите от другите медии, в това число и най-големите телевизии, не реагираха на апела ми за помощ.

Срещнах огромна съпротива и апатия от страна социалните.

След две телевизионни предавания, дълъг репортаж – специално за казуса на Иван и дълги разговори по телефона с Дирекция “Социално подпомагане” в Младост, както и интензивна кореспонденция с тях – като мантра повтаряха, че Иван отказва да им съдейства и те не могат да го приберат.

Мога да ви покажа „тоновете“ кореспонденция, която съм осъществила, за да открехна, малко поне, една врата.

А човекът умираше бавно, съвсем неосъзнат какво си причинява.

журналист, ангел, Милена Илиева - Момчилова

Дойде зимата с минусовите температури. Иван беше неконтактен и мръсен – добиваше все по-разпадащ се вид. Нямах избор – трябваше да действам сама. Започнах да ровя в интернет и да проучвам законодателството ни.

Така открих, че Законът за здравето дава възможност, ако човек сам застрашава здравето и живота си, може да бъде прибран за принудително лечение.

Писмата до институциите

Веднага писах до Окръжна прокуратура и, слава Богу, Иван беше прибран. Здравословното му състояние беше много лошо.

Краката – на ръба на ампутацията – беше с тежки варикозни рани. Самият той беше отекъл от студа и неадекватен.

След половин година лечение в ЦПЗ (Център за психично здраве) и непрекъснат надзор от мен и приятели, които ми помагаха, Иван се подобри и стана друг човек.

През тези 6 месеца ние му станахме най-близките – купихме му дрехи, тоалетни принадлежности и се грижехме винаги да чист, избръснат и подстриган.

Родителите на Иван са починали, а сестра му не желае да се грижи за него.

През 1997 година жилищната мафия им взима къщата и Иван няма къде да отиде.

Тъй като е бил пребиван от роми (Иван е изключително кротък), той потърсил спасение на пазарчето, за да бъде близо до сестра си, която живее в района и за да има хора около него, за да не бъде отново бит.

В момента, в който почти бях решила, че Иван вече е в безопасност разбрах, че социалните са решили да го пратят в Сливенско, в Дом за хора с интелектуални затруднения (той все пак има лек дефицит).

Обясниха ми, че единственото място за него в София е в същия такъв Дом в Подгумер (на 15 км от града), но нямало места. Намерих връзки и спрях отиването в Сливен, а Иван бе настанен в Дома в Подгумер.

На 30 юни 2016 година лично го закарах.
И двамата се ужасихме от това, което видяхме.

На това място, което нарекох бунище за изоставени хора, имаше 90 мъже с тежка умствена изостаналост – повечето дори не можеха да говорят и не разбираха къде са и какво се случва с тях.

Иван прекара в Дома в Подгумер четири мъчителни месеца.

журналист, ангел, Милена Илиева - Момчилова

През това време търсех опция да го извадя оттам и да отиде в защитено жилище. За съществуването на такова разбрах впоследствие – социалните не мислели, че Иван ще се справи сам, за да го настанят там. Защитените жилища са малко и местата са ограничени – максимум 8-10 човека, които като влязат там остават завинаги.

Отново чрез познати намерихме място на Иван и от ноември 2016-та той вече е в защитено жилище в София.

журналист, ангел, Милена Илиева - Момчилова журналист, ангел, Милена Илиева - Момчилова журналист, ангел, Милена Илиева - Момчилова

 

 

 

 

 

 

 

Иван работи веднъж седмично по 4 часа в една пералня. Получава пенсия от ТЕЛК, която не е голяма, но все пак е нещо, и скоро ще бъде и здравноосигурен. До вчера дължеше 1200 лева и събирахме пари, за да плати задълженията си към държавата.

Лична карта му направиха в момента, в който беше прибран за лечение.

Другото, което преживяхме заедно беше делото, което прокуратурата заведе срещу него – по молба на социалните. Иска беше за поставяне под запрещение, което означава гражданска смърт. Т.е. Иван да има настойник и животът му да зависи от него.

Изключително съм благодарна на адвокатите Николай и Надежда Свинарови, които про боно поеха защитата на Иван. Благодарна съм на хората от пазара, които събраха парите, за да бъде платено на вещото лице за съдебнопсихиатрична експертиза. Както и на всички хора, които помогнаха и дариха дрехи и обувки за Иван.

Сега той е добре и идва два пъти в седмицата на пазара, за да се види с приятелите си.

Само като си помисля, че всичко в този живот на Иван можеше да свърши в нечовешките горещини през лятото или в минусовите температури през зимата….В Сливен или в Подгумер….

А днес Иван отново живее нормален живот.

-Докога мислиш,че ще бъдеш свързана с живота на Иван? Завинаги?

Реално аз, Мая и Гриша Георгиеви, хората, които ми помагаха и се грижеха за Иван докато беше на лечение и го водеха на гости в провинцията, ходеха му на свиждане и т.н., само и само да излиза от това страшно място Подгумер и да общува с нормални хора – ние му оставаме най-близките. Той ни търси често – говорим по телефона (купихме му мобилен телефон), виждаме се като идва на пазара, ходим му на гости в защитеното жилище, подкрепяме го и го насърчаваме. И така ще бъде и занапред, надявам се.

-Какво искаш да кажеш на политиците ни, на чиновниците и на хората с власт чрез историята на Иван?

Да бъдат хора и да си вършат работата както трябва. Ако не бях журналист и не знаех на кого да се обадя, за да реша проблема, Иван щеше да умре – категорична съм.

-Миленче, все пак си ни гост в рубриката „Интервю с меню“ и ми се иска сега да те заведа в кухнята. Каква домакиня е Милена? Обичаш ли да експериментираш в кухнята?

Домошар съм аз. За домакиня – не знам. Експериментирам, да, от няколко месеца се опитвам да готвя здравословно. Т.е. не се лишавам от нищо, а просто замествам продуктите с правилните.

-Защо се запали по здравословното хранене? Как стана?

От години се интересувам и чета по темата “Що е то здравословно хранене”.

Реално ние сме това, което ядем.

Културата на хранене за мен е много важна, макар че съм доста лакома и обичам да похапвам. С времето се убедих, че когато се храня по определен начин, се чувствам най-добре. И го спазвам без никакво усилие.

-Би ли ни споделила твое предложение за Дневно меню?

С удоволствие. Изкушена съм да ви представя нещо, което самата аз много харесвам и правя с удоволствие –

Овесена питка с банан. Ето как я приготвяме.

Продуктите:

  • две яйца
  • бакпулвер
  • извара
  • два банана
  • овесени ядки
  • ванилия
  • малко масълце вътре

Всичко заедно се разбърква в блендера и се оставя за 10-тина минутки да поемат овесените ядки. Изсипва се в омаслена тава, поръсена с брашно, а може да се изсипе и върху хартия за печене – пече се на 150 градуса с вентилатор.

 Милена Илиева-Момчилова

Пица с блат от овесени ядки и брашно от лимец

  • две яйца
  • бакпулвер
  • сол
  • вода
  • овесени ядки и лимец

Бърка се в блендера, после се изсипва в купа и се добавя брашно или овесени ядки, по желание, докато се сгъсти. Запича се леко и след това се добавят:
доматено пюре, маслини, топено сирене, лук, чушка, кашкава и босилек.

Всъщност който каквото иска слага отгоре. Става много вкусна, а и е здравословна!

 Милена Илиева-Момчилова

Любима ми е и печена тиква с мусковадо и канела – в тавата се добавя малко водичка и се пече на бавен огън. Разкошотия!

 Милена Илиева-Момчилова

– Защо реши да се разделиш с журналистиката?

Винаги ще си остана журналист, независимо какво и къде работя. Друга не мога да бъда. Но това, което се случва в медиите не ми харесва. Както и бъркотията в държавата. За толкова години работа в телевизиите се нагледах на какво ли не. Цензурата ми тежи най-много. Така не се работи, не е журналистика това. За съжаление в други страни ситуацията е същата. Проблемът у нас е, че като се направи журналистическо разследване за нещо си, то не се взема под внимание, или ако ДА, то осъдени никога няма. Това действа демотивиращо. Видя ли какво направиха румънците с протестите си? А у нас какво се случва? На нас все ни е студено и някой ни е крив. Е няма кой да ни оправи бакиите – никой няма да дойде да ни помогне. За съжаление обаче хората са обезверени и заблудени. Виждаш какви предизборни обещания за розово бъдеще се леят от ефира напоследък.

-Би ли се върнала към „занаята“ и какво предаване би искала да продуцираш?

Сърбят ме ръцете за предаване на социални теми. Нямам концепция, но питаш ме, казвам ти – ДА, отново бих работила в телевизия. И аз, и ти и много други колеги, които си тръгнахме огорчени съм сигурна, че ще се върнем, ако наистина в България се появи истинска и свободна телевизия.

– Защо според теб медиите и хората се разминаха? Сякаш говорят на различни езици? Защо медиите избягаха от дневния ред на обществото?

А какъв е дневният ред на обществото? Медиите изпълняват поръчки – това е истината, те манипулират хората, а хората им вярват. Медиите, които днес формират мнението на хората са в по-голямата си част жълти и кафяви. Знаеш какво ти казвам. Нормалност тям рядко се среща – и в съдържание, и в информация и в коректност. Свидетели сме на безумия за висок рейтинг. Това не горазбирам аз.

„И сам войнът е войн“

-Историята на битката ти за Иван ти донесе награда, в края на 2016-та. Какво е да си притежател на приза „И сам войнът е войн“, в класация като „Човек на година“ на БХК?

Много се колебаех дали да приема наградата, защото когато преди две години първият човек, който се опита да помогне на Иван, учителката Савина Иванова, писа на БХК за него, те й отговориха “че не се занимават с такива неща”. Да, така е, но имат юристи и можеха поне да я насочат какво да прави, за да спаси човека.

 Милена Илиева-Момчилова

 Милена Илиева-Момчилова

Изкушаваш ли се от политиката? Би ли влязла, ако получиш предложение?

За мен политиката е мръсна дума. Всички политици са зависими.

-Какви са очакванията ти от предстоящите избори? Ще гласуваш ли?

За първи път няма да гласувам. Не виждам за кого.

-Какво съветваш дъщеря си?

Онзи ден си зададох въпроса не й ли правя лоша услуга като я насърчавам да бъде толерантна, отзивчива и добра. Имам изключително добро и възпитано дете, за мен тя си е дете, независимо, че преди дни навърши 27 години 🙂

-Какво да си пожелаем за новата 2017-та?

Да спрат безобразията, които се случват по света и у нас. Искам тази година давидя поне един български политик зад решетките. Поне един. Много ли искам?

 Милена Илиева-Момчилова

Лексикон:

1. Любимо ястие. Защо?
Много са… 🙂 Просто обичам да ям.
2. Любими подправки?
Лютичко 🙂 Налитам на сладко, кисело и солено и няма подправка, която да не ми допада. Единствено анасонът не ми понася.
3. Фен на коя национална кухня (небългарска) си?
На всички – арабска, азиатска, мексиканска, китайска …. 🙂 Лакома съм – това е положението.
4. Любим парфюм?
Предпочитам свежите аромати, няма значение марката
5. Любимо място в дома Ви?
Кухнята! Най- уютно ми е там
6. В момента чета?
Препрочитам за n-ти път Моето семейство и други животни от Джерълд Даръл – води ме в един друг свят тази книга на топлия остров Корфу.
7. Следващото ми пътуване ще бъде до…
Англия
8. Вярвам, че…
Иска ми се да вярвам – така ще започна изречението- че хората ще станат по-добри и човечни.
9. Любимата ми мисъл е …
На един будистки монах е: “И това ще мине”
10. Моето пожелание за читателите на „Дневно меню” е…
Да бъдат здрави!

 Милена Илиева-Момчилова Милена Илиева-Момчилова

Исках да ви представя Милена през историята на Иван.
Но освен обичащ хората Милена е човек, който се раздава за бездомните и изпаднали в беда животни.

Самата тя гледа 3 кучета, всичките осиновени.
Но за тази й любов ще поговорим някой друг път.

Страницата на Милена във Фейсбук е:  Милена Илиева-Момчилова

 

 

 

 

Интервю на Галина Славеева
Снимки: Личен архив

Намерете ни:

Be the first to comment

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.