25 януари – Световен ден на Средствата за масова информация

медии,

 

„Който владее информацията, той владее света.“
Уинстън Чърчил

За първи път в човешката история Свободата на масовата информация е провъзгласена във Франция, в Декларация за човешките права от 1789 година.

В България свободата на информацията и свободата на печата са гарантирани от Конституцията.

Член 54

(1) (Доп. – ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Гражданите имат свобода на словото,

печата, събранията, митингите и манифестациите. Те могат свободно да

изразяват и разпространяват своето мнение по въпроси от политически,

икономически, социален, културен и религиозен характер чрез слово,

печат и по друг начин, както и да се информират при свободен избор на

източниците на информация. Цензура не се допуска.

(2) Тези свободи се осигуряват, като на гражданите се предоставят

необходимите материални условия за това.

 

„Общественото мнение не се сформира

от самосебе си, то бива сформирано.“

Хенри Кисинджър

Освен традиционните медии – радио, преса, телевизия към СМИ отдавна сме прибавили интернет, социалните мрежи, блоговете, рекламите, билбордовете и всички начини, по които информацията достига до нас.

Малко история

Погледнато в исторически план, от древни времена, хората са изпитвали необходимост от общуване и съобщаване на информация – като започнем през нечленоразделните звуци, изпращани като сигнал за опасност, преминем през живото слово и предаваните от уста на уста разкази, приказки, легенди и стигнем до първите писмени знаци, изписвани на камъни и папируси. После идват книгите. Като първо средство за масова комуникация се счита отпечатаната, вследствие на откритието на Гутенберг – подвижните букви в печатните машини, книга – Библията.

Периодът 1700-1830 год. изследователите характеризират с разцвета на печатните медии – книги, вестници, списания, брошури, плакати, календари. После идва периодът на индустриализацията  и техническите нововъведения.

Първите вестници

Първите предци на днешните вестници са писани ръчно и са се разпространявали  във Венеция през 16-ти век. Били са известни като „avisi“ или „gazette” и са съдържали информация за политиката и военните действия в Италия и Европа.

медии,
Първият напечатан вестник

Разпространявали са се седмично и са достигали чак до Лондон. Това са били кратки новинарски дописки, изпратени от конкретен град, подписани с името на града и датата на изпращане.

Двата най-стари, оцелели до наши дни, европейски печатни вестници са били разпространявани на немски през 1609-та година. Единия е Страсбургския „Relations: Aller Furnemmen“, печатан от Йохан Каролус. Другият е „Aviso Relations over Zeitung“, печатан от Лукас Шулте, вероятно във Волфенбутел. И двата вестника не са посочвали града, в който се печатат, за да избегнат преследване от страна на властите.

Печатните вестници се разпространили като феномен в цяла Европа за сравнително кратко време. Печатните седмичници се появяват в Базел през 1610-та, във Франкфурт и Виена през 1615, в Хамбург – 1616, Берлин – 1617 и Амстердам – 1618, все големи търговски центрове. Английско официално лице от това време се оплаква, че страната му търпи критики от чужбина заради липсата на седмична публицистика, която да отразява „случващото се всяка седмица“. Първият печатен вестник в Англия се появява през 1621-ва година. Печатането във Франция започва през 1631-ва. В Италия първият печатен вестник се появява през 1639-та, а в Испания – през 1641-ва.

Пощенските гълъби и първата информационна агенция

Инфopмaциoннaтa aгeнция, ĸoятo ce cмятa зa пъpвaтa в cвeтa, e инфopмaциoннaтa aгeнция нapeчeнa “Наvаѕ” и e cъздaдeнa пpeз 1835г. ĸaтo мeждyнapoднa тeлeгpaфнa aгeнция. Tя e пpepoдeнa ĸaтo aгeнция “АFР” – oт жypнaлиcти в пapижĸия щaб пpeз aвгycт 1944г., ĸoгaтo Фpaнция e билa ocвoбoдeнa oт нaциcтĸaтa oĸyпaция и e пpeимeнyвaнa нa aгeнция Фpaнc-Рrеѕѕе.

Aгeнция Фpaнc Πpec (АFР) e нaй-cтapaтa инфopмaциoннa aгeнция в cвeтa и eднa oт тpитe нaй – гoлeми зaeднo c Acoшиeйтeд Πpec и Poйтepc. Tя cъщo тaĸa e нaй – гoлямaтa фpeнcĸa нoвинapcĸa aгeнция в мoмeнтa. Aгeнциятa e cъздaдeнa пpeз 1835г. oт пapижĸи пpeвoдaч и peĸлaмeн aгeнт, Шapл – Лyи Наvаѕ, ĸoйтo я нapичa aгeнция “Наvаѕ”.

медии
Charles Havas

Двaмa oт paбoтницитe мy, Πoл Rеutеr и Бepнxapд Wоlff, пo-ĸъcнo cъздaвaт ĸoнĸypeнтни инфopмaциoнни aгeнции в Лoндoн и Бepлин. C цeл дa нaмaлят paзxoдитe и дa paзвивaт пo дoxoдoнoceн бизнec, cинoвeтe нa Наvаѕ, ycпявaт дa, пoдпишaт cпopaзyмeния в 1852г. c Rеutеr и Wоlff, ĸaтo вcяĸa нoвинapcĸa aгeнция пoлyчaвa пpaвa зa изĸлючитeлнo oтpaзявaнe нa нoвинитe пo зoни в paзлични чacти нa Eвpoпa.

Toвa cпopaзyмeниe e пpoдължилo дo 1930г., ĸoгaтo изoбpeтявaнeтo нa ĸъcитe вълни нa paдиoтo нaмaлявa paзxoдитe зa ĸoмyниĸaции. Зa дa пoмoгнe нa Наvаѕ дa paзшиpят oбxвaтa нa cвoятa дeйнocт, фpeнcĸoтo пpaвитeлcтвo финaнcиpa дo 47% ĸoмпaниятa. Koгaтo нeмcĸитe cили зaвзeмaт Фpaнция пpeз 1940г., имeтo им e взeтo oт влacтитe и АFР e пpeимeнyвaнa нa фpeнcĸa инфopмaциoннa cлyжбa (FІО), a имeтo “Наvаѕ” ce зaпaзвa ĸaтo чacтнa peĸлaмнa ĸoмпaния.

Ha 20 aвгycт 1944г., ĸoгaтo cъюзничecĸитe cили пpeвзeмaт Πapиж, гpyпa cътpyдници-жypнaлиcти oт Фpeнcĸaтa cъпpoтивa зaвзeмa oфиcитe нa FІО и издaвa пъpвитe нoвини oт ocвoбoдeния гpaд, вeчe пoд имeтo нa aгeнция Фpaнc-Πpec.

медии

Агенция „Ройтерс“

Meждyнapoднaтa инфopмaциoннa aгeнция „Poйтepc” e ocнoвaнa oт Πoл Poйтep пpeз 1851 г. и ce cмятa зa eднa oт нaй – cтapитe и пpecтижни opгaни зa paзпpocтpaнeниe нa инфopмaциятa в днeшнo вpeмe.

Иcтopиятa й oбaчe зaпoчвa eднa гoдинa пpeди oфициaлнoтo й cъздaвaнe, ĸoгaтo Poйтep /нeгoвoтo иcтинcĸo имe e Изpaил Бeep Йocaфaт, poдeн в Гepмaния в eвpeйcĸo ceмeйcтвo/ пpaви „oтбop“ oт близo 45 пoщeнcĸи гълъбa, ĸoитo имaт нeлeĸaтa зaдaчa дa пpeдaвaт инфopмaция зa paзвoя нa Kpимcĸaтa вoйнa из цялa Eвpoпa.

медии
Paul Julius Reuter

Haмиpaйĸи ce в гepмaнcĸия гpaд Aaxeн, изпoлзвaйĸи тoгaвaшнитe cpeдcтвa, Poйтep ycтaнoвявa, чe paзcтoяниeтo oт 122 ĸм мeждy Aaxeн и Бpюĸceл ce oĸaзвa cepиoзнa пpeчĸa в пpeдaвaнeтo нa инфopмaция. Гълъбитe oбaчe въpшeли paбoтa и пpeдaвaли инфopмaциятa, мaĸap и бaвнo, нo Poйтep peшaвa дa ce пpeмecти в Лoндoн, ĸъдeтo нaeмa двe cтaи в „Poял eĸсчeйндж билдинг“. Te ce пpeвpъщaт в нeгoв oфиc. Ceдeм гoдини пo-ĸъcнo oт тaм вoдят нaчaлoтo cи дeceтĸи нoвини, ĸoитo пo-ĸъcнo се  пyблиĸyват във вecтници и cпиcaния.

Πpeз 1865г. ce yчpeдявa „Poйтepc тeлeгpaм ĸъмпaни“, a пpeз 1863 г. Πoл Poйтep oтĸpивa тeлeгpaфнa линия зa пo-бъpзoтo пpeдaвaнe нa нoвинитe пpeз Aтлaнтиĸa. Двe гoдини пo-ĸъcнo ĸoмпaниятa бъpзo ce пpeвpъщa в ocнoвeн дocтaвчиĸ нa инфopмaция зa финaнcoвитe пaзapи пo цeлия cвят. Πpeз 1878г., Poйтep пpeдaвa yпpaвлeниeтo нa ĸoмпaниятa нa cвoя cин Xepбepт. Бapoнът yмиpa пpeз 1899 г., ĸaтo вpъзĸaтa нa ĸoмпaниятa c фaмилиятa Poйтep пpeĸъcвa пeтнaдeceт гoдини пo-ĸъcнo cъc cмъpттa нa нacлeдниĸa.

Taĸa пpeз 1916г. „Poйтepc тeлeгpaм ĸъмпaни“ cтaвa aĸциoнepнo дpyжecтвo „Poйтepc лимитeд“, a пpeз 1984г. ce пpeвpъщa в пyбличнa ĸoмпaния „Poйтepc xoлдингc“. B мoмeнтa eĸcпepти вceĸи дeн cлeдят нaд 260 бopcи пo цялoтo зeмнo ĸълбo. Ha aгeнциятa ce дoвepявaт вoдeщи бaнĸи, бpoĸepи, дъpжaвни инcтитyции, мeждyнapoдни ĸopпopaции, пeчaтни и eлeĸтpoнни мeдии. Дpyг интepeceн фaĸт e, чe Poйтepc пpeдaвa инфopмaция нa нaд 24 eзиĸa вceĸи дeн, пoвeчe oт 300 cнимĸи oт вaжни cъбития пo цeлия cвят, ĸaĸтo и видeoмaтepиaли зa пoвeчe oт 400 тeлeвизиoнни cтaнции.

Първите български печатани книги и списания са напечатани в Европа

Първата печатница в България е открита в Русе през 1864 година. Тогава по решение на турската управа се организират три печатници на европейската територия на Османската империя. Едната е в Русе, за дунавския вилает, който обхваща територията от Варна до Ниш. Втората е в Одрин и третата – в Солун.

медии

Тези печатници са били организирани така, че да обслужват турския конак. Това, което е интересно за русенската е, че в нея са печатали вестник “Дунав“. Две страници от този вестник са били на турски и две на български език. На шестия месец е започнал да излиза и френски вариант заради дипломатите, тъй като  в Русе по онова време е имало много консулства.

Периодичният печат в България

Началото на периодичния печат поставя К. Фотинов, с издаването на пробната книжка (1842) на списание „Любословие“ (1844-46).  През  1846 – 1947 год. И. Богоров издава в Лайпциг първия български вестник „Български орел“  и основава „Цариградски вестник“ (1848-62).

От началото на 50-те г. на 19 в. до Освобождението 1878 в Османската империя излизат около 30 вестници и списания на български език, а в Румъния, Русия, Сърбия, Австрия – повече от 60.

Революционни вестници

На по-радикални позиции са вестниците на П. Р. Славейков „Гайда“ (1863-67) и „Македония“ (1866-72). Първите революционни вестници, пропагандиращи идеите на националноосвободителното движение, са „Българска дневница“ (1857) и „Дунавски лебед“ (1860-61), издавани от Г. С. Раковски. Революционната журналистика достига най-голям подем

във вестник „Свобода“ (1869-74, от 1873 под название „Независимост“) на Любен Каравелов

и във вестниците на Х. Ботев „Дума на българските емигранти“ (1871), „Будилник“ (1873), „Знаме“ (1874-75) и „Нова България“ (1876-77).

медии
вестник „Свобода“

„Дума на българските емигранти“ е първият вестник на Христо Ботев (както и един от първите български вестници изобщо), излязал на 10 юни 1871 г. в Браила. В него са публикувани голяма част от лирическите произведения на Ботев, сатиричните му фейлетони и публицистика.

Първите български списания

По-голямата част от възрожденските списания са универсални, разглеждат обществени  въпроси, политика, литература, история, научни знания и др. – „Български книжици“ (1858-62), „Читалище“ (1870-75) и др. Появяват се първите специализирани издания: икономическото списание „Журнал за наука, занаят и търговия“ (1862), педагогическото издание „Училище“ (1870-76), списанието за жени „Ружица или ред книжки за жените“ (1871), детското списание „Пчелица или ред книжки за децата“ (1871), селскостопанското списание „Ступан“ (1874-76), научното „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ (1870-1910).

През 1877-78 се издава първият български всекидневник „Секидневний новинар“.

След Освобождението 1878 периодичният печат отразява поляризацията на политическите сили.

Консервативният печат се представя с вестниците „Витоша“ (1879-80), „Българский глас“ (1879-83), „Марица“ (1878-85), „Народний глас“ (1879-85), а либералният – с „Целокупна България“ (1879-80), „Независимост“ (1880-81) и „Борба“ (1885). Продължават да излизат специализирани издания – списанията „Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ (1878-79), „Българска илюстрация“ (1880-82) – първото илюстровано списание.

Политически печат

Започват да излизат печатните органи на оформящите се политически партии:

Вестник „Мир“ (1894-1944) – на Народната партия, вестниците „Знаме“ (1894-98) и

„Пряпорец“ (1898-1932) – на Демократическата партия, „България“ (1898- 1915, 1919-21) – на Прогресивнолибералната партия, и др. Издават се авторитетни литературни списания: „Български преглед“ (1893-1900), „Българска сбирка“ (1894-1912, 1914-15), „Летописи“ (1899-1905). Зараждат се социалистическият печат – списание „Съвременний показател“ (1885) и вестниците „Росица“ (1886) и „Ден“ (1891-96), социалдемократическият печат- „Работнически вестник“ (1897-1937), списание „Ново време“ (1897-1916, 1919-23 и от 1947), и земеделският печат – „Селски вестник“ (1893-97, 1901-08), вестник „Земеделско знаме“ (от 1902, орган на БЗНС).

Радиото

На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. В резултат на този указ се поставя началото на Българското национално радио. Първата българска радиостанция носи името „Радио София“.

медии

Телевизията

Смята се,че един от пионерите на телевизията е немския откривател на механичната телевизия от славянски произход Паул Нипков (Paul Julius Gottlieb Nipkow 1860 – 1940), със изобретения от него „Нипков Диск“ на Бъдни вечер през 1883 година. Както си седял сам в къщи пред газовата лампа му хрумнала идеята със спирално перфориран диск, снимка да бъде мозаично раздробена на точки и редове. Като негово изобретение може да се приеме всъщност спиралната форма на диска.

Фрагментирането на точки и редове за телеграфиране е реализирано от шотландският физик Александър Бейн още преди Нипков да е бил роден. Своя диск Пол Нипков патентова на 6 януари 1884 год., който всъщност не навлиза в практиката, поради липса на интерес към изобретението му по онова време и както не рядко се случва с изобретенията, се внедрява на практика след изтичане срока на патента.

В началото на 30-те развитието на телевизията се базира изключително на изобретенията на американския откривател от руски произход Владимир Козьмич Зворыкин, който изобретява праз 1923 год. Иконоскоп, а през 1929 год. кинескоп.

Съвременните лампови телевизори практически притежават Sworykins Kineskop. Зворикин изобретява в 1940 год. и електронния микроскоп.

Първото предаване по телевизията в България е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад „9 септември“ („Александър Батенберг“) през 1959 г.

БТА пуска и първото съобщение за телевизията в България:

„В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска

социалистическа революция опитният телевизионен център,

построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. ….”

медии

След 1993 година в България се открива юридически възможността за частна телевизия.Същата година се появява първата частна телевизионна станция в България – Телевизия Родопи, в град Кърджали.

Първата частна телевизия в София е Нова телевизия.

Дигиталната революция

Спокойният еволюционен ход на промяната обаче неочаквано беше нарушен с гръм и трясък от дигиталната революция. Неудържимо нахлу компютърът, като водещо средство за индивидуална/масова комуникация и всички произтичащи от него последствия. А те са със зашеметяващ преобразяващ резултат за цялото нормално развитие на средствата след появата на книгата през ХV век.

Интернет погълна в себе си книгата, вестника, списанието, радиото, филмите, телевизията и е въпрос на историческо време дали да им даде само място за изява и възможност за контакти с глобална аудитория или да предложи свои електронни разновидности на познатите в индустриалното и постиндустриалното общество средства за масова комуникация.

*********

Днес

„Измислиците са целесъобразни,
ако не могат да бъдат опровергани.“ 
Йозеф Гьобелс

„Средства за масова информация (СМИ)” е термин, който в наши дни звучи по-скоро като „Средства за масово манипулиране ”. Може би трябва да се съпровожда с надписа „ Внимание! Опасно за вашето осведомяване” 🙂

 

„Шок”, „Сензация”, „Ексклузивно”, „Извънредно”!

Все по-често и настойчиво тези заглавия ни приканват да „цъкнем” върху „новината”.

„Важно”, „Внимание”, „Гореща новина”!

За да установим, че формата не отговаря на съдържанието.
За пореден път.

медии
автор: Христо Комарницки

**********

И все пак – честит да ни е Световният ден на средствата за масова информация.

Без тях нищо нямаше да е същото.

 

В статията са използвани материали от Интернет.

Намерете ни:

Be the first to comment

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.